Да си кажа честно, досега не бях чувала за него и днес за пръв път прочетох негови стихотворения. Ето две от тях, които ме впечатлиха:

СПОМЕН ЗА АПТЕКА "МАРИЦА"

Така се нарича една картина,
за която прочетох, но не съм я видял...
С колко неща в този свят се разминах -
недочул, недогледал, разбрал-неразбрал...

Някаква пловдивска стара аптека
с име на нашата скръбна река.
Съборена вече... Колко човека,
дори пловдивчани я помнят сега?

Но едно е чудесното в тази история -
на някакво просто и тясно платно
една четка и багри са чудото сторили.
Но защо тъкмо тази аптека, защо?

Може би е светила като маяк
на угрижени хора до късно в нощта,
може би аптекарят е бил особняк,
може би има и други неща,

за които художникът само е знаел
и кодирал е някъде в нежен нюанс...
А ние? А ние днес само гадаем...
И магията действа вече у нас.

Тъй е то! Свикнем с нещо от детството
като щрих или образ от родния град
и не се заличава от времето лесно то,
и тъгуваме, когато го похитят.

И откриваме, че често неща прозаични -
стига в тях да се скрие частица добро -
живописно лирични и носталгични,
оживяват под четка или под перо.

И всеки човек в паметта и сърцето
си ги носи, макар и не в рими и в цвят,
когато отиваме много далеко
и не знаем дали ще се върнем назад.

Васил Аврамов

Много приятно и мило носталгично ми прозвуча това стихотворение... И аз съм от Пловдив, може би за това...:)
Наистина много често, на пръв поглед прозаични неща, могат дълбоко да ни развълнуват...Стига да можем да видим какво има под повърхността...
Хубаво е... Благодаря ти...

Всъщност тази аптека още съществува... На бул."6-ти септември", под един блок... Всички пловдивчани я знаят...:)
Поздрави!:)

Аз не съм от Пловдив, но също се развълнувах от стихотворението и от тази "стара аптека". Би ми било интересно да видя как изглежда. :))