ЮЛСКИ СЛЕДОБЕД

Ядосан от някого или от нещо,
вървях си по пътя за гарата.
Бе юлски следобед и адски горещо -
димеше дори тротоара.

И както се случва в подобни моменти,
виждах всичко във грозни прози:
жените - набръчкани като пергаменти,
мъжете - като носорози.

Но не щеш ли - насреща ми - бос и свирукащ -
зададе се някакъв рошав хлапак.
Изглежда на тоз скакалец не му пукаше,
че някой в момента бил еди си как!

Два разкошни разрошени гълъба в мрежичка
носеше малкият, но така,
сякаш всичките златни световни залежи
бе събрал в тази прелест от пух и пера.

Момчето сияеше като глухарче
и навярно докосна със нещо и мен.
И аз - едно кисело, свъсено старче,
в миг почувствах се променен.

И Шан-з-Елизе със разкошни липи
станаха улицата и тортоара.
Боже мой, с колко красиви жени
се разминах по пътя за гарата!

Васил Аврамов